Валери Божинов: Спортът има нужда от силна държава, искам да предам моите знания на младите

Бившият футболист на Левски и настоящ играещ помощник-треньор на Септември - Валери Божинов, даде специално интервю за Gong.bg, в което говори за най-разнообразни теми около българския футбол.

В първата част на интервюто днес нападателят, който е помощник на Славко Матич в столичния клуб, разкрива как се работи с младите футболисти в клуба, какво иска да са промени в родния спорт, а също така си припомни и интересни истории от своята богата кариера.  

Очаквайте утре втората част на интервюто с Божинов, в което той говори за отбора на сърцето си Левски, за Станимир Стоилов, за ЦСКА, Борислав Михайлов, Димитър Бербатов, Стилиян Петров, както и за националния отбор на България и новия селекционер Младен Кръстаич.   

Кой е Валери Божинов към този момент? Знаем, че ти си човек който има доста функции не само в Септември, но и в живота?

- Аз не крия нищо – прозрачност от моя страна, нямам никакви лица. Това съм аз, което вие виждате, както аз се представям в социалните мрежи, в интервюта или по телевизията. Това съм аз. Откровен, искрен, честен, това съм аз. Такъв трябва да бъдеш. Прозрачен към народа, хората, България, към всички, ако искаш да успяваш и да правиш в бъдеще неща, които са свързани с футбола. Трябва да си откровен, искрен и честен и да работиш за българския футбол, за доброто на България и да помагаш на българските футболисти с опита и възможността. Искам да помагам с това, което съм видял и натрупал през годините, с хора, които съм работил България и чужбина. Моите знания, които съм ги имал, натрупал и видял искам да ги предам не само на младите български футболисти, а и като цяло. Искам много българския футбол да върви нагоре и да прогресира. Това, че аз съм левскар и обичам Левски, не означава, че мисля лошото на другите. Напротив, искам всички отбори, които ни представляват в Европа, да са в групите, защото говори добро за българския футбол и за България. Ще говори добро и за националния отбор. Трябва да променим тази нагласа, този чип да го сменим – да бъдем позитивни, единни в каузата за добротата на българския футбол и на държавата. Не трябва негативизъм и да се казва „не може“, „не стават“, „млади“, „не могат“. Не - те могат.

източник: Gong.bg

Ти тази промяна на чипа ли търсиш в момента в ролята си на ментор на младите футболисти?

- Аз искам те да успеят. Да бъдат там, където беше поколението от ’94-а година, където беше поколението на Бербатов, Мартин, Стилиян и може би моето и да започнем да гледаме в големите ни първенства наши футболисти. А не да пускаме да гледаме европейски футбол и да нямаме един българин.

Какви са проблемите, с които се сблъскват младите футболисти, сред които е и един подрастващ като твоя собствен син?

- Няма как да стане без усилия. Разликата е, говорейки с хора от България и с колеги футболисти, треньори, директори в Италия, стигаме до един извод, че поколенията е различно. През какви неща минаваме глобално, целият свят с какви неща се сблъсква. Никой не е очаквал и вярвал, че ще стигнем до такива неща - пандемии, политика, никой не е очаквал. Целият свят е в криза, войни, неприятни неща се случват. Това нещо се отразява в спорта и като цяло в народа и в България. Логично е, това е истината. Манталитетът е различен. Може би това, че преди сами сме искали да постигаме нещата в живота, сега трябва ти да ги подканваш, да ги натискаш. Преди беше обратното – ние го искахме, а сега караме тях да го правят. Но трябва търпение. Специално за младите футболисти се убедих едно – поколението е съвсем друго, манталитетът е съвсем друг. С тях трябва много търпение, психология, много говорене, много анализи на футболен език. Изгубена е тази школа, която ние сме имали. Нашето поколение и това от ’94-а година не са имали такива условия, които в момента има в Европа. Такива все още нямаме у нас, но ги подканвам, че държавата трябва да помогне. Ние нямаме мащабни спонсори извън България, които да помогнат за изграждане на бази, терени, на стадиони. Това е реалността и трябва да си кажем истината. Аз не говоря чисто за футбол. Проблемите са глобални и са много големи в държавата, в политиката. Но, ако искаме да върви спортът и футболът особено, държавата трябва да помогне. Дай Боже, пожелавам на държавата и на хората да се стабилизираме, да си стъпим на крака и да се оправят нещата. Да се намери възможността да дойдат наистина сериозни хора, които да поемат тази щафета и да направят така, че отново да се гордеем, да сме щастливи, че имаме една цивилизована европейска държава и да няма тези катаклизми. Спортът има нужда от силна държава. Ако има един юмрук да ти помага, ще успееш. Ние сме на базата на Септември. Ако се направи една инвестиция от нашата държава да се направят още няколко трибуни, осветление, ще е добре. Г-н Чандъров няма да вземе нищо за себе си или аз, или някой друг, то ще остане за поколенията. Тук може да се направи да играят националите до 19, до 21 години. Да се направи едно малко, хубаво, компактно стадионче. Но това остава за България. Аз няма да си го нося вкъщи.

източник: Gong.bg

Приел си развитието на младите хора и футболисти като своя кауза. Вярно ли е това?

- Вярно е. Аз имах възможността на техните години толкова млад да отида в Италия. Много благодарен съм на държавата и хората, които ме отгледаха и ми дадоха възможността да бъда част, да играя и да оставя следа в Италия. На толкова малка възраст, 15-годишен, дебютирах в Серия А и все още държа този рекорд. Аз искам някой българин да го повтори това нещо и да постигне много повече. Аз не съм направил нищо. Тепърва, Дай Боже, да успявам под друга форма. Не вече като футболист, а да помагам на младите да се развиват. Това е моята кауза и за развитието на стадиони, бази. С младите момчета трябва да имаш търпение и отношение. Да, когато трябва да им се скараш, ще им се скараш. Когато трябва да ги погалиш, ще ги погалиш, да им кажеш хубава дума. И те са хора, и те искат да чуят хубави неща. Комплексни и много дълбоки са нещата. Едно разбрах – трябва търпение, спокойствие и работа. Без работа няма как да станат нещата.

- Преди една седмица дадох пример на моя треньор г-н Матич. Аз имах един треньор Зденек Земан, на който му благодаря за знанията и уменията, които ми помогнаха да стана футболист, както естествено и на моя талант и на хората, които вярваха и ми дадоха възможността. Няма да забравя – играехме с Ювентус и загубихме с 1:0. Преди мача имахме две тренировки в понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък. В събота една и неделя мачът. Дъжд, пълен стадион в Лече, паднахме, а Дел Пиеро вкара гол, ако не се лъжа. Аз приключих мача на 18 години и нямах търпение да дойде следващия, не бях уморен. Това му обясних и на треньора. Вчера ми прати съобщение, в което ми каза: „Ти си прав. Трябва да се тренира, трябва да се работи“. Това го казах и на разбора: „Момчета, аз съм минал през това нещо и знам. Вие сте на 18 години. За каква умора говорим?“. Проблемът е, че, когато трябва да излезем навън не сме готови, не сме подготвени, чакат ни. А защо не сме подготвени още тук и да отидем готови за там? А не да отидем и да ни кажат: „Не сте готови“. Дайте се подготвим, дайте да направим първата крачка. Не да отидем там, вземат ни и след един-два месеца ни връщат. Не говоря само да тренираш. Те са комплексни неща. Може една тренировка да е видео, психология, анализ. Понякога е по-добре да останеш вътре в съблекалнята да имаш диалог, да анализираш неща, отколкото да си на терена. Всеки ден обясняваш, говориш, тренираш ги нещата. Аз им го казах: „Вие направихте промяна. Върнете се преди 6 месеца назад къде бяхте и къде сте сега. По какъв начин хората говорят за вас. Не съм луд, не е луд треньорът, не сте луди вие“. Психология, ментално, всичко е в главите. Вчера правим една игра и едно момче ми вика: „Аз във фаза защитата не мога да тичам. Не мога“. Отивам при него и му казвам: „Не мога? Думата „не мога“ не съществува. „Не ми идва отвътре“ или „това не ми е силното звено“, или „аз не мога“ - не, можеш!“. Аз също не съм бил голям бегач на дългите бягания. Но винаги съм си казвал: „Дай, мога, мога“. И съм пристигал. Бил съм последен в моята група, но не съм спирал, правил съм ги, защото това а характер, воля, инат. Няма по-силно нещо от волята и желанието. Ако ти кажеш, че можеш, ще го направиш. Ако кажеш „не мога“, ще приключиш. Имаш таланта, имаш всичко. Всички са свикнали на по лекия път, но не – трябва работа. Това им го обяснявам всеки път, изпращам им съобщения. Чисто мотивационно. Аз уча тези хора.

източник: Gong.bg

Говорейки в контекста на учене, последните няколко месеца работа съвместно със Славко Матич са ти повлияли много на начина на мислене и то в положителна насока. Какво научихте от него?  

- С г-н Славко Матич взаимно се учим. Той от мен, аз от него. Мен хората ме знаят под друг знаменател с „Айде“, с бъзиците, с емоциите. Но зад всичко това стои едно друго лице. Тепърва хората ще го опознават. И големите звезди в Европа си имат свой начин на изразяване. Един Златан Ибрахимович. Той е много харизматичен човек, емоционален, споделя много неща. Аз не го копирам, но съм играл с този човек и знам какъв е. Тези неща, които ги прави, са нормални в Европа. Това е животът. Трябва да намериш баланса и границата на двете неща кога трябва да ги правиш и кога не. Това, че имам този хумор и емоция, не може всички да го харесват, но това съм аз. Всеки един човек си има своите виждания. Ако вижда, че той прогресира и върви добре защо трябва да се променя за някого. Не може 7 милиона да ме харесват, Дай Боже да ме обичат 7 милиона и аз ви обичам (смее се). Не може всички да те обичат, но съм този, който съм – откровен, искрен и честен. И най-вече прозрачен. Зад мен няма някакво друго лице или да се правя. Много мразя да си шпионин на някого в съблекалнята, на треньора, на президента. Това им обяснявам на момчета. Тук сме малък клуб, има прозрачност. Имаш президент, имаш администратор, имаш Кристиян Добрев, треньорите и това е. Малък клуб, който ти дава възможността да работиш и да се развиваш. Както казва Румен Чандъров - дава ти сцена, от която да се възползваш. Говорене много, търпение, психология. Не е лесно, минаваме през много неща, особено треньорът. Аз ги изживявам малко по-друг начин нещата. На този етап не знам дали ще бъда треньор, но искам много да помагам на треньора и момчетата. Не искам да вземам функцията на някого. След време не знам какво ще стане. На мен ми се играе, но аз не искам да взимам хляба или възможността на тези млади момчета, които имат потенциал и могат да бъдат бъдещето на националния отбор. Аз съм на 36 години. Моето съм го дал. Тепърва се надявам под една или друга форма да им помагам. Не е лесно, трудно е. Сблъскваш се всеки ден с много различни неща. Има и друго нещо – съблекалнята. Ние имаме 23-24-25 футболисти, не е лесно. Всеки с проблемите си. Много са нещата, комплексни са. Не са дават големи заплати. Изключваме големите отбори, другаде не се дават големи възнаграждения. Ние нямаме спонсори, отборите не получават добри пари. И на г-н Чандъров му е трудно да инвестира и да дава от собствения си джоб. Не само на него, на всички. Затова казвам, че държавата и Футболният съюз трябва да намерят общ език, за да се помогне на българския футбол. Много искам да се помогне, не само да се говори. Слушам хиляда неща, че ще се помага, ще се дават милиони. Засега нищо не съм видял, нищо сме усетили като бази, терени, стадиони. Това е един от големите проблеми в нашия футбол. Знам и, че за нашите стандарти не се дават големи заплати. В нашия отбор това, което дава г-н Чандъров, го дава навреме. Малко е, но навреме. Успява и затова трябва да сме благодарни. Затова им казах: „Направете, така че да оставите следа зад себе си тук, да сте готови, да покажете, че имате потенциал и качество и да отидете на по-добри условия, в по-добри отбори. Ние зависим от вас, вие зависите от нас". Двете неща вървят комплексно. Много са нещата, но се борим, опитваме се, трябва търпение. Аз не им казвам нищо, нито г-н Матич им говорим някакви лоши неща, напротив, говорим им само истината. Виждам, че има развитие, има изграждане в тези момчета и се надявам до зимата да са израснали, да са постигнали нещо. Това не означава, че те вече са готови. Има много път да извървят, много пот, сълзи, труд, желание, инат, амбиции. Много са нещата. Аз им го пожелавам от сърце. Помагам им с каквото мога, не само аз, а и клубът също.

източник: Gong.bg

Цялото интервю с Валери Божинов можете да чуете и видите в прикаченото видео.